Lyubomir Denev

 Music is my Enlightment.It is the meaning of my life, illuminates my days, fills my dreams. Without my music I would be incomplete, lonely and unhappy - with it I am complete and happy.   My spiritual balance is in direct dependence on my musical occupations - if they are successful and give satisfaction to me, I am in harmony with myself, if not - my spirit is restless, the balance is disordered.   In my compositions - written on paper or played-out, I find my identity, by them I confirm my personality, I am myself. And when through the Music I find Me, there is no need anymore to give a proof to the others, nor to myself, all ambitions die out, the smile is never off my face, I get to like all the living creatures, my mind is peaceful, I become Enlightened.  06.Jan.2009Bamberg
 
Музиката е моето Просветление.Тя е смисълът на моя живот, озарява дните ми, изпълва сънищата ми. Без моята музика аз бих бил непълен, самотен и нещастен - с нея съм завършен и щастлив.  Душевното ми равновесие е в пряка зависимост от моите музикални занимания -
ако са успешни и ме удовлетворяват, аз съм в мир със себе си, ако са неуспешни и незадоволителни - духът ми е неспокоен, балансът е нарушен. В моите композиции - написани или изсвирени - аз намирам своята идентичност, с тях  утвърждавам своята самоличност, аз съм аз. И когато чрез Музиката намирам себе си, вече не изпитвам нужда да се доказвам нито пред другите, нито пред мен самия, амбициите отмират, усмивката не слиза от лицето ми, обиквам всички същества, съзнанието ми намира покой, ставам Просветлен. 

Любо-Марк  ДЕНЕВ  за  дирижирането(интервю на Богларка Имре - Будапеща)Какви  са  главните  характеристики  на  диригента?- Личност с  музикален  авторитет, притежаваща  голяма  музикална  култура и   висок  художествен  критерий.Какво  прави  диригента  добър  диригент?- Способността  да  убеди  музикантите  да  дадат  най-доброто  от  себе  си с     охота, обединявайки  техните  усилия в името  на  най-високи  музикални  достижения.Кои са  Вашите  любими  диригенти  (тези, които  Ви  служат  за  пример)? Зашо?- Херберт  фон  Караян, Пиер  Булез, Джонатан  Нот.- Защото  отговарят  на  изискванията от предния  отговор.Как  диригентите  общуват с оркестъра?? - Чрез  жест (мануалната  техника), слово, чар, зрителен  контакт  и внушение.Едно от  най-важните неща е способността  на  диригента  да  изразява  музиката  физически - с тялото  си; да  има  силно усещане за звука  като  материална  субстанция.... и да  го предава  на  оркестъра. Какво може да осигури хармонията  между  оркестър и дригент??- Взаимното доверие и разбиране. Музикантите трябва да поддържат постоянно  добра форма,  да имат възможност да свирят често в камерни  ансамбли. От   диригента се очаква също да развива себе си  и способностите на оркестъра, като  съставя  интересни и интригуващи програми, да търси нови и значими  произведения, както и да защитава финансовите интереси на музикантите.Кога според Вас може да се случи един оркестър да свири по различен начин      и с качество при различни диригенти??- Когато една голяма личност застане на подиума, тя оставя свой собствен  отпечатък - тогава може да се случи.Вярно ли е, че диригентите  са автокрари и  диктатори?- Били са  в миналото, когато много малък процент от  окестрантите са били с   академично образование, така че диригентате са имали  предимството да  познават много повече от тях  музикалните  традици и теорията и  са се държали  като  наставници, ксперти...  Днес  ситуацията е напълно различна  - музикантите    в професионалните симфонични оркестри са със специално музикално  образование - те идват от същото учебно заведение като диригента, тяхната  култура и познания са вече  на високо ниво, те имат същата  информация и   критично око (и  ухо).... тъй че сега сме свидетели  на съвсем други отношения  между  диригент и  рокестър - има  равнопоставеност. За  диригента автократ-диктатор вече няма никакъв  шанс..Как  може  диригентът  да  мотивира  един  ркестър??- Преди  всичко той трябва да докаже своите  музикантски и артистични  качества и  познания, солидна подготовка (опит), ясна и ефективна мануална техника. Второ - трябва да има убедително и оригинално виждане за изпълняваната  творба. Трето - трябва  да преследва упорито целта - постигане  на най-добър  резултат без да  “насилва” музикантите - всеки оркестър има свой таван и добрият  диригент трябва да съзнава това. И  не на последно място - човекът с палката  трябва да притежава чар  и  са  се  опитва  да направи  музикантите свои  сътрудници с  усмивка. Ако не изпитват радост от  музиката, това ще се предаде    и на публиката.... Как мислите: трудно или лесно е за човек да се адаптира в  оркестровия  колектив? Защо?  - Един оркестър е подобен на всяко друго общество - той  е едно голямо  семейство... зависи от човека - дали общува лесно или не.Според  Вас, има ли връзка между диригент и  други видове лидери?- Да, има връзка в  много аспекти. Аз често сравнявам тази професия с   театралния или филмовия режисьор. Всъщност може донякъде да се сравни и с всяка друга  професия, която изисква лидерски способности или  просто  ръководене на  по-голяма група  от  хора.

Интервю с Любомир ДЕНЕВ за Константин Илиев1. Каква личност беше К. Илиев?   - Той бе преди всичко роден артист. С чар, обаяние и магнетизъм. Човек, към когото не можеш да останеш равнодушен, дори понякога да си подразнен от неговата провокативност. В нелекото време на социалистическата действителност той отстояваше артистичните си позиции без да прави компромиси, което му донесе и голям авторитет след музикалните среди. Но понеже беше понякога неразбран и недооценяван, това го правеше лесно раним и обидчив, често пъти неоснователно мнителен, и в такива случаи оставяше след себе си впечатлението, че това дори го захранва с мотивация в упоритостта му, сякаш противодействието е, което го държи изправен. Сложна личност, противоречива, но силна и страшно привлекателна!     2. На какво Ви научи К. Илиев (или кое е най-ценното, което научихте и запомнихте от него)?   - В часовете по дирижиране той ни учеше на "Закон Божи", както сам се изразяваше, което означаваше основните и най-важни неща на занаята, а именно - постановка и проста, но ефективна техника, яснота на схемата, разделяне на функциите на лява и дясна ръка, усвояване на традициите в интерпретацията на класическия репертоар. Не обичаше търсенето на външни ефекти, както и печеленето на лесна слава. Изискваше от студентите си всеки сам да намери средства, според своя натюрел, не ни налагаше своя диригентски маниер. Незаменими бяха редките моменти, когато вземаше палката и сам показваше даден фрагмент!Едно от най-ценните неща, които съм научил и запомнил от Константин Илиев, това е, е диригента трябва да има физическо усещане за звуковата материя и да внушава това на оркестъра.    3. Какво място заема К. Илиев в българската професионална музика. В световната?   - Ние още не можем да обозрем в цялост гиганския труд, който той положи за изграждане на професионалното оркестрово изпълнителско изкуство (рамо до рамо с Добрин Петков, разбира се). Тяхното сътрудничество беше изключително ползотворно и те така се допълваха в работата си със Софийска филхармония и толкова си вярваха и се уважаваха един друг, че когато К. Илиев напусна Филхармонията с гръм и трясък, никой не се изненада от жеста на солидарност от страна на Добрин - и той веднага да подаде оставка.    Една от главните заслуги на Константин Илиев е, че той обновяваше репертоара и направи първи изпълнения на много произведения, дотогава непознати на нашата публика или считани за непосилни. Днес ни се струва невероятно какво голямо място в програмите на Филхармонията още през 60-те години заемат творби на Шонберг, Веберн и Берг, Стравински и Барток, наред с много български Премиери. По негово време Филхармонията доби и международен авторитет чрез задгранични турнета, за пръв път оркестъра направи турнета и в САЩ.   Диригентската практика, като всяко изпълнителско изкуство, остава в миналото и обикновено потъва в забрава, но през годините на своето професорство в Академията К. Илиев подготви няколко поколения диригенти - това е линията, която чертае проекция в бъдещето и  чрез която неговото изкуство прекрачва времето.    Що се отнася до композитора Константин Илиев, най-напред трябва да се каже, че той е посланикът на европейския музикален авангард в България и заедно с Лазар Николов проправят пътя на най-новите съвременни тенденции, при това с цената на упорита и неотстъпчива борба, често пъти излагайки себе си на риск пред неразбиращите властимащи... Просто те изпревариха времето си и това за дълго ги обрече на артистична самотност, което обаче никога не ги разколеба.       4. Смятате ли, че музиката на К. Илиев е недооценена? Защо?   -  Бих казал, че композиторът К. Илиев е от друга планета, която е още неизследвана. Неговите опуси са познати все още само на тесен кръг специалисти и изпълнители. Приживе той никога не натрапваше произведенията си, като че ли влагаше повече енергия в диригентската дейност. Но има обемисто творчество в различни жанрове - 2 опери, 6 симфонии, камерни творби... за мен най-изненадващото е обаче песенното му творчество - преди време се наложи да направя компютърен препис на негови хорови песни за издаване  и с възхита открих едно съкровище - такава чистота на изказа, естествено бликаща мелодичност, новаторство в езика, но пределна яснота в гласоводенето - направо бисери!    К. Илиев рядко слагаше в програмите си с Филхармонията своя творба, но когато това се случваше, се превръщаше в Събитие. Например спомням си Премиерата на ораторията "Похвално слово за Константин, наречен Кирил" и как останах поразен и от необикновената изразност, и от мащаба на композиторското мислене... Впечатлението бе така дълбоко, че и до ден днешен си представям пълната с изпълнители сцена и чувам онези незабравими камбани... естествено - препълнена зала България, бурни аплодисменти! Но спонтанните реакции на публиката не отговаряха на критиките от страна на силните на деня - по време на социалистическата действителност  неговата музика не влизаше в рамките на "Социалистическия реализъм" - ето това "изпреварване във времето" е основната причина за неразбиране и недооценяване.   Днес, 20 години след смъртта му, разгръщайки неговите партитури, все повече се убеждаваме в тяхната голяма стойност. Осмелявам се да твърдя, че в тях се откриват с по-ранна дата много от идеите и елементите, станали характерни за така наречения Европейски музикален авангард! Но кой музиковед на Запад би признал заслугата на композитор от една малка Източноевропейска страна? Все пак, уверен съм, че времето за преоценка на музиката на Константин Илиев е дошло и тя много скоро ще заеме полагащото й се място в нашата и в световната музикална култура.5. Разкажете интересна или забавна случка, която си спомняте с участието на К. Илиев.   - Бях току-що завършил в часовете по композиция (с проф. Цв. Цветанов) моята Студентска увертюра и реших да я покажа на Маестрото с молба за съвет. Първоначално той ми отказваше с думите "Не не, съвети по композиция не давам никому", което означаваше "аз толкова съм бит, че не бих искал заради мен и на други да се случи същото". Аз обаче настоявах и в един момент той каза "донеси я следващия път". И следващия път сам седна на пианото да я пресвири. Изненадах се с каква лекота чете партитурата и макар че не беше добър пианист, свири безгрешно духовите инструменти в транспорт. На едно място казва "Какво е това във валдхорните, паралелни квартсекстакорди? Че кой в днешно време пише с квартсекстакорди?" Обяснявам, че отдолу е подложен оргел бас и това е цитат-парафраза на Химна на студентите "Gaudeamus igitur". Накрая за моя изненада ми предложи да сложа Увертюрата в следващата ми  програма с Академичния симфоничен оркестър (тогава се наричаше Щатният оркестър на Консерваторията). Дойде на репетициите, похвали ме за Увертюрата и точно по повод фрагмента с квартсекстакордите каза "Браво бе, ти ще получиш Световната студентска награда"!      Работим в час по дирижиране Симфонията от Хайдн "Часовникът". В края на частта, която поради константния пулс дава и наименованието, аз правя ритардандо, което не е написано в партитурата. Професорът ме пита:    - Защо забавяш накрая?    Отговарям - Грешно ли е, не трябва ли?   Той: - Абе не бе, брате (този израз често употребяваше в общуването си с нас), не казвам дали е правилно или погрешно, но искам да знам ти имаш ли обяснение.    - Ами, - казвам - нали е "Часовникът", в един момент му се развива пружината и спира...Той - А, добре! Знай че в дирижирането можеш да правиш всичко, но трябва да имаш мотивирано обяснение.Л. Денев18.05.2009з

IVANKA VLAEVA: THE CREATIVE CHOICES OF LYUBOMIR DENEV AND THE IMPROVISATION The book of Dr. Ivanka Vlaeva The Creative Choices of Lyubomir Denev and the Improvisation inscribes itself an original way into the genre of contemporary musicological presentations, revealing the personal realization, the interests and the creative activity of the Bulgarian composers born in the second half of 20th century. Inspired by the pluralistic creative personality and the original culminant achievement of the composer (the opera-mystery Cain by Byron, which after Vlaeva “most likely will become emblematic for certain creative predispositions and aspirations for synthetism of Bulgarian music from the end of 20th and the beginning of the 21st century), the author constructs a retrospective model of parallel layers in multidirectional and multi-genre creative path of Lyubomir Denev, guided by the research thesis for his professional choices and the creative role of the improvisation in his entire realization as a complex musician – composer, conductor and performer. From the first pages of the book, the researcher’s vision, generally oriented towards the newest artifacts of the contemporary Bulgarian music, polemically directs reader’s attention to a series of rhetoric questions. They are relevant, on one hand to the documentation of the artifacts, and on the other – to the global problems of socialization of the Bulgarian composers’ body of work in a rapidly changing cultural situation and the adequacy of the musicological assessments at the moment of its appearance; for the conjunction of diverse research approaches, dialogizing among themselves, as well as for a concrete research object.
                                                                 Rumiana Karakostova

Questionnaire to Lubo-Mark DenevWhat are the main characteristics of a conductor?- A person of musical authority, owning a great musical culture and a high artistic criteria.What makes a conductor to be a good conductor?- the capability to convince the musicians to give their best willingly, uniting their efforts in the name of superior musical attainments.Who are your favourite conductors (those whom you look up to)? Why?Herbert von Karajan, Pierre Boulez, Jonathan Nott.- Because they respond to question No2 How do conductors communicate with the orchestra?  How do you do it?- With jesture (manual technique), words, charm, visual contact and suggestion. One of the most important things is the ability of the conductor to express the music physically - through his body; to have a sensational feeling for the sound as of a material substance... and to give it to the orchestra.In my practice I have always tried to follow these principles.  What can assure the harmony between the orchestra and the conductor?- The mutual confidence and understanding. The musicians must keep themselves in a constant good shape and have the opportunity to play often music in chamber ensembles. The conductor is espected to develop himself and the possibilities of the orchestra, composing interesting and intriguing programs, searching for new and meaningful works, as well as to defend the financial interests of the musicians.When do you think it may happen that an orchestra plays in a different manner and quality with different conductors?-  When a great personality stands on the podium, he leaves his own imprint - then it can happen. Is it true that conductors are autocrat dictators? Why?- They were - in the past, when a very small percent of the musicians in an orchestra have graduated an Academy, so the conductors had the advantage of knowing much more about the music-traditions and theory and they behaved themselves as teachers and experts. Nowadays the situation is completely different - no musician without an Academy-background can come in a professional symphony orchestra, they come from the same school as the conductor, their culture and knowledge is now of a higher degree, they have the same information and a critical eye (and ear) etc. So that we are observing now the development of a new generation and quite different relations between conductor and orchestra - there is equality. There is no chance for an autocrat-dictator conductor anymore.How can a conductor motivate an orchestra? How do you do it?- First of all he must prove his musical and artistic qualities - knowledge, a solid preparation (training), clear and effective manual techniques. Then he must have a persuasive and extraordinary concept for the performed work. And third - he must show the ability and unceasing will to get the best possible result, without "forcing" the musicians - every orchestra has his ceiling and a good conductor should be aware of it. And not in the last place - the man with the stick must posess a charm and try to make the musicians his collaborators with a smile. If they do not enjoy the music, this will be carried away to the audience...What are your unique characteristics, which really typify you?- ??? - ask this question someone else, please... I can not speak about myself.What do you think: is it hard or easy to assimilate in an orchestra? Why?- It is similar to any other society - if one is communicating easily or not... An orchestra is a big family.In your opinion, is there any relation between conductors and other leaders? What is it?- Yes, there is relation in many aspects. I often compare this profession with the theater- or film-director. It is actually comparable to any other profession, which requires leadership or simply to manage a bigger group of people.

This was your second concert in Budapest. How did you ike it? What is your impression of the hungarian audience? Did your impressions change compared to your first concert?   - Some years ago I played a Solo-program in the Bulgarian Culture Centre, mainly my own compositions. The difference... well, it is always different, time passes and changes us... I think one must have a lot of courrage to play the piano in the land of Liszt... anyway I hope I managed to fight the challenge and the audience also helped me a lot in  this.What did you play on the concert, and how did you choose the pieces?   - With Attila we had a very short time for preparation, so that we had to put some jazz-standards in the program, themes we have played before with other musicians and pieces, familiar to us and to the public as well (like Autumn leaves, Foot prints, Isn't she lovely). But we also played some of our own compositions - we exchanged music through Internet... it is not a wonder nowadays and it very often happens - musicians meet themselves directly on the stage. Especially in jazz-music, where the Improvisation is the main thing. This was the first time you had concert with Attila Laszlo, and I know that before the event, you met only once. I'm sure it was challenging to play with a musician whom you don't know, but it wasn't perceptible in the concert, you were in harmony with each other. How do you summerize the event in this sense?    - I would say that with Attila we succeeded to find some common points. There is one thing of a great importance - to Listen! Like in a dialogue. We speak the same musical language. I myself tried to understand what he means and to help him express himself, he showed himself as a very good listener, intelligent and with fast reflexes. That way the conversation goes well... The other thing is that each of us has a big experience and knowledge of the traditions.You are living in different countries. Have your carreers ever crossed in the past?   - Never, but it is a small world and we found out that in the past we have composed songs for the same Bulgarian singer (Georgi Stanchev).Do you plan to play again with Mr. Laszlo in the future?   - Yes, very soon - after our successful performance in Budapest I decided to invite him for a concert in Bulgaria - we'll play together on 11th of June at the Festival "SALON OF ARTS" in the National Culture Palace in Sofia, this time in trio with the famous Bulgarian trumpeter Ventzi Blagoev.What is the relation between Bulgarian and Hungarian jazz music?   - This is a difficult question, the relation is the jazz-idiom, but the term "jazz" has changed a lot in the recent years, it is hardly a pure genre anymore, being influenced by folk-elements from different countries. In my country we also use them, because our folk-music is full of odd rhythms, close to the jazz-syncopation and suitable for swinging. I think it's similar with the Hungarian jazz, the musicians put various elements from the folklore and from the gipsy musical traditions. The democracy of jazz-music makes all this possible and this process enriches this cosmopolitic genre. I know that you are engaged in classical music, you are well-known conductor and composer. I'm really interested in how did you become a jazz musician? Is there any connection between classical music and jazz? As a composer, do you use jazz motives?   - My interest to jazz dates from my childhood, I actually started with jazz and my classical background came later - during my studies at the High school of music and Musical academy, so I carry them both all my life... They supplement each other in my work. Yes, it is natural to use some jazz-elements in my "serious" compositions (like improvisory elements or rhythm-patterns) and vice-versa - to use my classical knowledge in my jazz-activity, it is inevitable and I believe - for good.  You came to Hungary from Germany where you worked on a project as part of a scholarship. Can you tell me further details of this project?Beside this do you have any other current projects?   - I spent one year in the International Art-Centre Villa Concordia in Bamberg as a stipendiant of the Bawarian Ministry of Culture.   It was a very productive time, giving me the chance to write music without being concerned about the everyday problems of life and to practice my piano-playing regularly. During my stay there I also worked together with a director-and-libretist Danovski on a musical-theater project, called The Salvation, which is based on a story of the rescue of Bulgarian Jews during the IInd World War. We hope to stage the piece as a Passion this autumn in Germany. Currently I work on a film-music, finishing the score for a full-metrage animation-musical. Where and what kind of concerts will you have in the forthcoming future?   - After our concert in Sofia with Laszlo I already have in my book other projects - A jazz-and-poetry night in Plovdiv in September, and in October I am invited again to play a Solo-recital in Germany... the rest of the time is for composing and enjoying the quiet country-life in my small, cosy villa... 

Solist des unbescwerten Improvisierens

von Reinhold Tietz
 
www.Oberpfalznetz.de/Lokales/Kreis Schwandorf/Solistvdes unbescwerten Improvisierens

Der bulgarische Pianist Lyubomir Denev vereinnahmt sein Publikum mit leichter Hand

Ein Wagnis ist es schon, weltbekannte Melodien des Jazz, deren Wirkung vom Zusammenklang verschiedener Instrumente gepr

ägt ist, auf dem Soloklavier darzustellen. Der bulgarische Pianist und Komponist Lyubomir Denev verfremdet die Kompositionen derart, dass sie wie gerade erfundene Improvisationen klingen und sicher zum großen Teil auch sind.
 
Also kein ledigliches Reproduzieren der klassischen Melodien eines Duke Ellington ("Satin Doll") oder Erroll Garner ("Misty"), sondern ein Umspielen des Melodiekerns, eine Adaption der musikalischen Aussage. Das umschließt eine Introduktion, die sich dem Thema erst nähert, es rhythmisch umkreist, bis dann die Melodie erklingt.
 
Die Stimme macht's
 
Müßig zu erwähnen, dass die Umspielungen neben enormem musikalischen Formempfinden auch stupende technische Fähigkeiten erfordern, die Lyubomir Denev problemlos einsetzt. Es öffnen sich neue Klangwelten, man hört Dizzy Gillespies "A Night in Tunesia" ganz anders und "My Funny Valentine" von Richard Ch. Rodgers ebenso, erst recht, wenn die rauchige Stimme des Klavierspielers dazu erklingt. Und "Nardis" von Miles Davis wird rhythmisch durch Aufstampfen der Füße verstärkt. Gewaltig die Steigerung von "Cristal Silence" (Chick Corea und Gary Burton), unüberhörbar die scharfe Rhythmus - Dominanz in Jerome D. Kerns "All The Things You Are", die das Publikum erst nach etlichen Fortissimo - Passagen in die Pause entließ. Nach 15 Minuten Entspannung erschloss sich dem Publikum die musikalische Welt des Komponisten Lyubomir Denev.
Der bulgarische Pianist Lyubomir Denev vereinnahmt sein Publikum mit leichter Hand
Ein bisschen Schumann
 
Ob "Rainy Day in San Francisco" oder "Grozdanka" (ein bulgarisches Volkslied, das der Pianist mitsang) - die Herkunft aus dem Jazz lässt sich sowieso nicht verleugnen, dazu kommt ein meditatives Element, das besonders in "Blues on the road" den ostinaten Blues-Rhythmus kunstvoll mit reichen Figuren überlagert. In "Ritual dance" endlich überrascht das 9-Achtel-Metrum, das dem Stück den unverwechselbaren Charme verleiht.
 
Als Zugabe erklang Schumanns "Träumerei" aus den "Kinderszenen" op 15 - im Original und in einer mitreißenden Denevschen Variation. Es hätten noch mehr Besucher Platz gefunden. Diejenigen, die da waren, haben kolossale wie fein ziselierte Klangwelten und gediegenes Klangentertainment erfahren.